Дано не ти прозвучи твърде елементарно , изтъркано или...детски.Да речем , че това е просто мой си начин да се справя с различните глупави ситуации в които се сблъсквам напоследък.
Или май ситуациите и времето не са виновни.А хората..,мъжете.
Дано не прозвучи и отчаяно , но определено всички такива около мен са или твърде горди,твърде глупави,твърде обвързани ,твърде измамени ...или твърде МОИ ПРИЯТЕЛИ,за да ми мине дори през ума , че мога да имам нещо общо с тях.

Дори се бях отказала..Мрака толкова надълбоко се беше "сгушил" в мен.Беше ми толкова черно,че ако извиках ..сигурно гласа ми нямаше да пробие всичкото тъмно , за да излезе звук.Но усещането за здрач вътре в теб понякога придобива материална форма и те души.., отнемайки дори и глътката въздух,която се опитваш да поемеш...

До скоро..

Вече започнах да вярвам...

Ти дойде в живота ми без да го очаквам.Нямаше го това усещане за взлом,което оставяха другите.Тихо и нентрапчиво.Като сянка,която кръжи около теб без да я виждаш...,но я усещаш.Знаеш,че я има!Като полъха на вятъра...или докосването на слънчевите лъчи..Някакъв особен вид нежност.
Винаги ме е плашила такава "близост".И понякога дори умишлено съм се старала да я отбягвам.Така и наранявам....И карам хората да се отдръпват.

При теб беше различно...-интересно,вълнуващо,на бързо,изпиващо,завладяващо емоционално и ...далече!Ужасно далече..

Всеки би си помислил,че Господ умишлено ни излива толкова много гадости отгоре.За да разбере дали ни пука...Е,аз се изморих.
От хилядите пропилени часове,надежди.От цялото това себераздаване.Не , че съм искала нещо в замяна...
Омръзна ми.
Да чакам..
Да се боря за изгубена кауза...
Да се боря...
За теб..