Постинг
21.09.2010 15:39 -
Невъзможно...
Автор: ludost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2010 15:41
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 21.09.2010 15:41
"Толкова е трудно да описваш любовта си.Да търсиш точните думи,за да обясниш необяснимото с ясното усещане,че нещо все не достига.Думите изведнъж се оказват счупени длета,които са толкова слаби и не могат да издраскат повърхността на камъка.А той стои пред теб- чакащ,искащ,молещ...Както очите ми, когато са взрени мълчаливо в твоите.А душата ми крещи в сблъсъка на желанието и невъзможността да изрече себе си пред теб,за да не те изплаши Чувството.Силата, която прилича на вълната,която се разбива в острата скала,за да се превърне от тази жестока ласка в ...тиха пяна.Докосната и укротена.Обаче моето Чувство нямаше нито да бъде докоснато,нито укротено,защото винаги прекъсвах порива му,когато усмивката ти ме караше да го извикам.Да го призная.Да го блъсна в ТЕБ!Вместо това го разбивах в себе си.Пяната от безсилие ме заливаше,когато не предвиждах болката... Премълчаната.Непризнатата...Усещах я как скърца в мен,като котва, която пречи на кораба да отплува.И той се опитва да я скъса усещайки затвора си с нея.Страшно е, когато и котвата и кораба са вътре в теб...Понякога исках да разсека проклетата котва,да скъсам веригите и да пусна кораба към Теб,а нещо в очите ти ме спираше... Страха,че може би очакваш други кораби,които водят из други морета...И правех още по-здрава котвата, потапяйки кораба, на който Ти нямаше да се качиш.Сърцето на кораба бе женско.И очакваше своя капитан.А аз нарочно късах платната-ненужните, които вятъра отвяваше все към Теб.
Ти нищо не подозираш.Не знаеш, нито за скалните рифове,в които се блъсках, нито за наводненията на моя кораб,когато плачех от безпомощност.Нито затова как усърдно накланяше мачтата,всеки път,когато си казвах колко съм благодарна на Господ за теб.
И очите ти...,които ме кара да изпитвам онова Чувство,което трябва да оставя на брега.Където прилива не стига,а отлива се отдалечаваше.Скрий тези очи.Скрий ги, преди да поискам да разплискам водата хвърляйки в тях силата на онова ЧУВСТВО, което тежи на брега...Преди да превърна НУЖДАТА СИ ОТ ТЕБ в онази скала,която се руши всеки път, когато усети допира на вълните.......
Скрий ги, преди да си повярвам, че мога да плувам взела със себе си само ЖЕЛАНИЕТО СИ да те достигна. Да те докосна.За да мога да вярвам, че си истински...."
Ти нищо не подозираш.Не знаеш, нито за скалните рифове,в които се блъсках, нито за наводненията на моя кораб,когато плачех от безпомощност.Нито затова как усърдно накланяше мачтата,всеки път,когато си казвах колко съм благодарна на Господ за теб.
И очите ти...,които ме кара да изпитвам онова Чувство,което трябва да оставя на брега.Където прилива не стига,а отлива се отдалечаваше.Скрий тези очи.Скрий ги, преди да поискам да разплискам водата хвърляйки в тях силата на онова ЧУВСТВО, което тежи на брега...Преди да превърна НУЖДАТА СИ ОТ ТЕБ в онази скала,която се руши всеки път, когато усети допира на вълните.......
Скрий ги, преди да си повярвам, че мога да плувам взела със себе си само ЖЕЛАНИЕТО СИ да те достигна. Да те докосна.За да мога да вярвам, че си истински...."
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 17
